Боян Чуков: За ПП и нейния електорат няма такъв субект като „България“, хора без Родина...
Боян Чуков
Facebook
Трагедията на следващата предизборна акция е, че политиците на статуквото (управляващи и опозиция) оферират единствено обикновени „ морковчета “ на електората.
Които от дълго време са с изминал период на валидност и не стават за консумация. Ще увеличим пенсиите, ще увеличим минималната заплата, ще свалим цената на газа и горивата, ще се борим за обществена и сигурна страна и доста други залъгалки. Това е като да предлагаш газирана вода, захарен памук и пуканки на гладни хора за да бъдат нахранени.
Всичко се отиграва ситуационно. Хоризонт до идващите избори или до края на мандата.
Няма стратегическа визия за най-малко 20-на години напред. Универсалният апел е: „ Или гласувате за нас или България лети в пропастта “. Ръководствата на някои политически партии на всички избори се явяват с стратегия минимум-1%. Да се хване държавната дотация и да „ отлежим “ до идващите избори.
До появяването на Политическа партия най-малко имаше едно малко успокоение. Че имаше корупция и се крадеше беше ясно на всички. Борбата бе за влизане във властта и нейното изразходване. Едни крадяха единствено за себе си, други заделяха и за своите партии. Това се виждаше с просто око.
Това се случва освен в България, само че у нас всичко е прекалено хищническо. Но всички до Политическа партия имаха една обща „ алена линия “.
Не смееха намерено и безусловно безочливо да предават националните ползи. Но не заради своята ценностна система, а заради това, че техният електорат няма да им елементарни на идващите избори. Правеха го, само че лицемерно и по опция дискретно. Трябваше да се вършат на актьори. Овъртолваха нещата. Най-ярък образец в това отношение е Българска социалистическа партия.
Сега с появяването на Политическа партия към този момент няма „ алена линия “. Няма потребност от „ актьори “. За Политическа партия и нейния електорат няма подобен индивид като „ България “. Хора които нямат Родина, с няколко непознати поданства или демократични космополити, адепти на Клаус Шваб. Живяли дълги години на грантове на непознати НПО-та.
През ноември ще забележим дали българският гласоподавател е изгубил дефинитивно своя инстинкт за самозапазване. Дали ще унищожи дефинитивно своята страна?
Защото границите на Балканите дишат и нашите не са замръзнали, тъй като НАТО ни ги пази. Турци и гърци дрънкат с оръжие в Средиземно море. Сърбите се въоръжават и се конфронтират с албанците, които им се заканват. Еди Рама се гаври с България, а ние се вършим, че не разбираме. И се хвалим като жалки просяци, че някой щял да ни пази граници... до момента в който се топим демографски.
В края на тази година този път ще пристигна Дядо Мраз, а не Дядо Коледа... България гладко, само че неудържимо 30 години се трансформира в No man's land (Ничия земя).
Трагедията на следващата предизборна акция е, че политиците на статуквото (управляващи и опозиция) оферират единствено обикновени „ морковчета “ на електората.
Които от дълго време са с изминал период на валидност и не стават за консумация. Ще увеличим пенсиите, ще увеличим минималната заплата, ще свалим цената на газа и горивата, ще се борим за обществена и сигурна страна и доста други залъгалки. Това е като да предлагаш газирана вода, захарен памук и пуканки на гладни хора за да бъдат нахранени.
Всичко се отиграва ситуационно. Хоризонт до идващите избори или до края на мандата.
Няма стратегическа визия за най-малко 20-на години напред. Универсалният апел е: „ Или гласувате за нас или България лети в пропастта “. Ръководствата на някои политически партии на всички избори се явяват с стратегия минимум-1%. Да се хване държавната дотация и да „ отлежим “ до идващите избори.
До появяването на Политическа партия най-малко имаше едно малко успокоение. Че имаше корупция и се крадеше беше ясно на всички. Борбата бе за влизане във властта и нейното изразходване. Едни крадяха единствено за себе си, други заделяха и за своите партии. Това се виждаше с просто око.
Това се случва освен в България, само че у нас всичко е прекалено хищническо. Но всички до Политическа партия имаха една обща „ алена линия “.
Не смееха намерено и безусловно безочливо да предават националните ползи. Но не заради своята ценностна система, а заради това, че техният електорат няма да им елементарни на идващите избори. Правеха го, само че лицемерно и по опция дискретно. Трябваше да се вършат на актьори. Овъртолваха нещата. Най-ярък образец в това отношение е Българска социалистическа партия.
Сега с появяването на Политическа партия към този момент няма „ алена линия “. Няма потребност от „ актьори “. За Политическа партия и нейния електорат няма подобен индивид като „ България “. Хора които нямат Родина, с няколко непознати поданства или демократични космополити, адепти на Клаус Шваб. Живяли дълги години на грантове на непознати НПО-та.
През ноември ще забележим дали българският гласоподавател е изгубил дефинитивно своя инстинкт за самозапазване. Дали ще унищожи дефинитивно своята страна?
Защото границите на Балканите дишат и нашите не са замръзнали, тъй като НАТО ни ги пази. Турци и гърци дрънкат с оръжие в Средиземно море. Сърбите се въоръжават и се конфронтират с албанците, които им се заканват. Еди Рама се гаври с България, а ние се вършим, че не разбираме. И се хвалим като жалки просяци, че някой щял да ни пази граници... до момента в който се топим демографски.
В края на тази година този път ще пристигна Дядо Мраз, а не Дядо Коледа... България гладко, само че неудържимо 30 години се трансформира в No man's land (Ничия земя).
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ